Българинът е недоволен за целите на душевното равновесие, без свещеното мърморене губи идентичност. Няма сила, която би могла да го накара да бъде декларативно доволен, това му изглежда социално рисковано и религиозно лекомислено. Ако все пак му се случи, изпада в суеверна криза от страх, че предизвиква съдбата към завист. Тогава чука на дърво или върху собствената си глава, което пък е все едно, защото е прозрял, че няма разлика.

д-р Николай Михайлов, източник Петър в Скайп.