Христо Г. Данов, 1871 година
Ние, захласнати в своите частни интереси и омаяни от междуособните ни кавги и крамоли, оставяме не часове, но и цели години да изветряват, без да поработим нещо за нашия напредък. У нас всичко добро пропада във вражди, наместо да се върши работа. Ето отгде ние нищо не знаем, нищо не можем и нищо нямаме. Заради това днес всичкий образован свят държи нашия български народ за най-последен в Европа!
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
Уф…мислех, че е нещо ново. Но после видях годината и се посмях.
Да се смееш ли, да плачеш ли :-) И аз така.